Откъс от „Епидемиите. Истински опасности и фалшиви тревоги“
„ Епидемиите. Истински рискове и подправени паники “ прави изчерпателен обзор на пандемиите в исторически проект.
Авторът проф. Дидие Раулт е международна големина в региона на вирусологията и директен участник в настоящата борба с Covid-19.
Предлагаме ви къс фрагмент от книгата, отдаден на рецесията с антракса, изследванията на биотероризма и резултатите от една симулация на биотерористична офанзива:
Антраксът: една подправена зараза, целяща да всява боязън от биотероризма
В подтекста на биотероризма антраксът („ въглен “ на старогръцки) беше първата подправена зараза, с която се сблъсках. Антраксът е релативно постоянно срещано, само че съществено заболяване, прихващано основно от животни, които се ровят из почвата, защото бактериите й имат устойчива форма на възпроизвеждане, наречена „ разногласието “, която е лесна за разпространяване и която може да оцелява с години в земята. Тази разногласието играе значима историческа роля, защото точно при проучването й Луи Пастьор и Роберт Кох съвсем по едно и също време съумяват да покажат връзката й с антракса – бактерия, която по-късно бива наречена Bacillus anthracis. Именно по този мотив Пастьор прави един от първите опити с всеобща имунизация на наедрял рогат добитък.
По-късно, по-специално през Втората международна война, тази бактерия бe изучавана като евентуално биологично оръжие, чиято цел бе очистване на отглеждането на животни на съперника. Възможното й военно приложение с разпространяване по въздуха се оказа в положение да предизвиква нелечима пневмония и продължи да бъде разработвано в някои военни лаборатории, по-специално в Съединени американски щати и Русия. Но през 1970 година Никсън реши да приключи биологичните военни разработки (токсини, токсини и микроби), което докара през 1972 година до интернационално съглашение за възбрана на биологичното оръжие.
След подписването му бе комплициран завършек на проучванията и правенето на мостри биологично оръжие. Така най-малко бе на доктрина. На процедура обаче породиха два епизода на неестествени инфекции с антракс, произлезли от военни лаборатории.
До ден-днешен не престават да избухват естествени инфекции с този микроб измежду фермерите, изключително в Африка. Има няколко случая на групови заразявания измежду интравенозните консуматори на опиати. Що се отнася до двата епизода на инфекции, свързани с култивирането на антракс за военни цели, те са добре известни. Едната породи през 1979 година в Екатеринбург (Русия), където бяха диагностицирани стотина съдбовни случая на пневмонии с незнаен генезис. Пробите, взети при аутопсиите и изследвани в Съединени американски щати, демонстрираха, че става въпрос за антракс. В последна сметка Русия откри – и много по-късно Борис Елцин призна, – че става дума на неточност при съхранението на антракс във военната лаборатория в Екатеринбург. Заразените пациенти се бяха оказали в подветрената зона на лабораторията!
Вторият епизод породи в подтекста на събитията от 11 септември 2001 година Две седмици след нападението против кулите близнаци бацили от антракс бяха разпратени в писма до американски сенатори и публицисти. Стигна се до пет смъртни случая. Веднага се появи и терминът „ биотероризъм “. Разпространението на информация провокира световна полуда. Недоброжелатели започнаха всеобщо да пълнят с бял прахуляк пликове, които на часа пораждаха съмнения в биотероризъм и постоянно водеха до насилственото затваряне на институциите или образователните заведения, в които самите „ биотерористи “ работеха или учеха. Проверките продължаваха цяла седмица, с цел да покажат... че не става въпрос за антракс! Ту тук, ту там се показваха всевъзможни писма, съдържащи брашно, тебешир.
Що се отнася до Франция, с цел да се отстрани съществуването на Bacillus anthracis, се наложи да бъдат тествани 1800 проби. В тази обстановка страната се оказа изцяло неспособна да отговори на сходно искане. С изключение на Марсилия, където една лаборатория имаше потенциал да обработва в точния момент, т.е. в границите на интервал от 24 до 48 часа, въпросните проби. Аз бях провел построяването на тази доста огромна лаборатория с равнище на сигурност 3 (позволяваща безотпадни операции с микроорганизми), в която съумяхме да обработим една трета от френските проби. И бяхме единствените, които направиха интервенцията в поставените периоди. По този мотив е редно да отбележим, че имаше единствено един позитивен резултат, освен това подправен: той пристигна от единствената лаборатория във Франция, която се занимаваше с манипулиране на бактериите. Светкавично проведеното следствие сподели, че позитивен резултат не е налице.
При възникването на сходни рецесии хората постоянно биват обзети от суматоха. Такъв бе казусът с лабораторията в Питие-Салпетриер, определена да третира най-опасните бактерии (мултирезистентни туберкулозни бацили), в която се оказа, че няма поделение с нужното ниво на сигурност. Персоналът съобщи правото си на безвредни условия на работа и отхвърли да проучва праховете! Невъзможността за тестване на сходни вещества важи и за всички академични лечебни заведения в Париж. Нито институтът „ Пастьор “, нито армията разполагат с техническия личен състав, който да ги извърши.
Както и да е, разпространяването на антракс в Америка бе доста бързо прекъснато...
*
След промяната на държавното управление през 2002 година Жан-Франсоа Матеи, професор по медицина в Марсилия, който стана министър на опазването на здравето, и Бернар Биго, шеф на кабинета на Клоди Еньоре, министър на висшето обучение, научните проучвания и нововъведенията, ме помолиха да се заема с изследване на биотероризма въз основа на опита, който бяхме натрупали при анализите на подозрителни прахове. От самото начало помолих моят отчет да не се изчерпва единствено с биотероризма, а да засегне и рецесиите с инфекциозни болести, за които бях уверен, че са по-скоро обществени, в сравнение с медицински.
По време на тази задача можах да проследя степента на въздействие, упражнявано от циркулиращата „ сива ", т.е. съмнителна информация. Един от някогашните съветници на Бернар Кушнер ми се обади персонално, с цел да ми каже, че американците са разкрили прахуляк, съдържащ бацила на антракс, в силоз, намиращ се в Ирак на Саддам Хюсеин. През 2005 година, пред асамблеята на Организация на обединените нации, Колин Пауъл, държавен секретар при президента Джордж У. Буш, размаха една епруветка, съдържаща бял прахуляк, и изясни на целия свят заплахата, каквато съставляват бактериите на антракса, който Саддам Хюсеин евентуално притежаваше. Мотивите за сходно деяние бяха отлично обяснени в книгата на Ноам Чомски „ Произвеждане на единодушие – политическата стопанска система на масмедиите “ (в съавторство с Едуард С. Херман, Agone, 2008). Жестът на Колин Пауъл беше един от решаващите фактори, довели до разпространилото се измежду 65% от американците разбиране, че атентатът против кулите близнаци по този начин или другояче е обвързван със Саддам Хюсеин.
По същото време по екраните се появи един катастрофичен филм за експлоадиране на зараза от едра шарка, построен благодарение на математическо моделиране, дело на преподаватели от университета „ Джон Хопкинс “. И тук не се бе минало без „ сива “ информация, твърдяща, че по време на първата война в Персийския залив някой бил видял надписа „ Smallpox “ върху някакъв ледник (smallpox значи „ едра шарка “). Въз основа на тази по този начин и непубликувана информация откривателите от „ Джон Хопкинс “ бяха организирали симулация на биотерористична офанзива, която бяха снимали във филм, наименуван „ Мрачната зима “ (Dark Winter), онагледявайки своите предвиждания какво може да стане, в случай че Саддам Хюсеин има вируса на едра шарка, като се има поради, че никой от актуалните генерации не е имунизиран. Филмът показваше, че би се стигнало до 1 милион смъртни случая, в случай че единствено 10 инфектирани лица преминат през 10 международни летища. Той бе ужасил Джордж Буш, само че също и неколцина френски политици, в резултат на което бе зародил въпросът за възобновяване на имунизацията против едра шарка. Тази имунизация е труднопоносима от човешкия организъм, само че американската страна счете, че рискът (който в действителност в никакъв случай не е съществувал) би трябвало да бъде стихотворец. Поради това бе подредено целият американски боен личен състав да бъде имунизиран. Резултатът: стотина смъртни случая, породени от незнайно до момента затруднение – инфектиране на сърцето, проявяващо се при младежи, имунизирани за пръв път. По този метод американската войска умъртви стотина души от своя личен състав поради чиста фикция, разказана във филм на ужасите.
